11 Days Highlights of Myanmar

За дестинацията: Янгон, бивш Рангун, беше столицата на Мианмар, докато не беше заменен от Найпидо през ноември 2005 г. Днес, с население над 5 милиона души, той остава най-големият град и основен икономически център на Мианмар. Градът е смесица от британски, бирмански, китайски и индийски влияния и е известен с колониалната си архитектура, която, въпреки че разпадаща се, остава почти уникален пример за британска колониална столица от 19-и век. Шведагон Пагода или Пая е най-важният религиозен обект в целия Мианмар и е интересно място за туристи. Шведагон улавя същността както на неформалната природа, така и на силните връзки, които символизират отношението, което бирманците имат към будизма си. Няма друга пагода като нея в Бирма и няма друго място като Шведагон Пагода в света. Янгон е бил космополитен град с полиглотна смесица от хора от ранните си дни и има приятелско и гостоприемно отношение към непознати.

За дестинацията: Баган е древен град, разположен в региона Мандалай в Мианмар. От 9-ти до 13-ти век градът е бил столица на Паганското царство, първото царство, което обединява регионите, които по-късно ще съставят съвременен Мианмар. По време на разцвета на царството между 11-ти и 13-ти век, над 10,000 будистки храмове, пагоди и манастири са били построени само в равнините на Баган, от които останките на над 2,200 храма и пагоди все още съществуват до днес. Археологическата зона на Баган е основна атракция за зараждащата се туристическа индустрия на страната. Мнозина я смятат за равностойна по привлекателност на Ангкор Ват в Камбоджа.

За дестинацията: Мандалай е вторият по големина град в Бирма и бивша столица на Мианмар. Градът е икономическият и религиозен център на горен Мианмар и е съсредоточен около Кралския дворец. Той има широки алеи, изпълнени с велосипеди и мотоциклети, и е известен със своето културно разнообразие. Дворецът Мандалай е златен град в града и е бил център на славата на крал Миндон. Днес е наистина великолепен дворцов комплекс. Хиляда седемстотин стъпала нагоре ще ви дадат поглед от птичи поглед към града, околните райони на равнините Айейарвади и мъгливите хълмове Шан - зрелищна гледка. Фасциниращи и интересни забележителности по пътя включват цветни сувенирни сергии, реликвите от Пешавар, вероятно единствените автентични кости на Буда в света и позлатеният Швеяттава Буда с огромни размери. Пагодата Кутходау е построена от крал Миндон през 1857 г. В нейните предели може да се намери това, което е популярно известно като "Най-голямата книга в света" - пълните будистки писания, изписани на 729 изправени каменни плочи, обграждащи пагодата.

За дестинацията: Езерото Инле е сладководно езеро, разположено в община Няунгшве на окръг Таунгджи в щата Шан, част от Шанските хълмове в Мианмар (Бирма). То е второто по големина езеро в Мианмар с приблизителна площ от 44,9 квадратни мили (116 км2) и едно от най-високите с надморска височина от 2,900 фута (880 м). Въпреки че езерото не е голямо, то съдържа редица ендемични видове. Над двадесет вида охлюви и девет вида риби не се срещат никъде другаде в света. През юни 2015 г. то стана първото място в Мианмар, което е включено в Световната мрежа на биосферните резервати. Хората от езерото Инле (наричани Инта), около 70,000 от тях, живеят в четири града, граничещи с езерото, в множество малки села по бреговете на езерото и на самото езеро. Повечето са предани будисти и живеят в прости къщи от дърво и плетен бамбук на кокили; те са предимно самодостатъчни фермери. Транспортът по езерото традиционно се осъществява с малки лодки или с малко по-големи лодки, оборудвани с едноцилиндрови вътрешни дизелови двигатели. Местните рибари са известни с практикуването на отличителен стил на гребане, който включва стоене на кърмата на един крак и обвиване на другия крак около веслото. Този уникален стил еволюирал от необходимост, тъй като езерото е покрито с тръстики и плаващи растения, което прави трудно виждането над тях, докато се седи. Стоенето осигурява на гребеца изглед над тръстиките. Въпреки това, стилът на гребане с крака се практикува само от мъжете. Жените гребат по обичайния начин, използвайки веслото с ръцете си, седейки кръстосано на кърмата.